Всеки от нас си има някакви мечти, дори и малки. Някои хора имат грандиозен план за живота си. Други просто следват течението и не се осмеляват да мечтаят. Къде съм аз ли? Определено в първата група.
Колкото и нескромно да звучи, мисля, че мога да постигна много в живота си. Не само мисля, а знам, че това ще се случи. Никой не може да е сигурен какво му готви съдбада, но всеки може да направи живота си такъв, какъвто го иска. Ние само творим реалността си. Който иска, нека ми вярва, за някои това са просто думи, лишени от смисъл.
Казвали са ми, че съм твърде амбициозна, че не си почивам достатъчно, че трябва да успокоя топката. И да, тези хора са били прави. Само че аз знам как да живея - с големи мечти, като въпреки това не живея в бъдещето. Живея точно тук и сега. Научих се да оценявам момента, защото нищо никога няма да бъде същото. Не бих искала един ден да погледна в миналото си и да осъзная, че съм пропиляла живота си, целейки се в някакви неща, които дори не ми носят удовлетворение. Живея за мига, за моментната радост, за постоянното щастие.
Обаче не смятам, че човек трябва да живее само за утрешния ден, или само за днешния. Мисля, че всеки трябва да има големи мечти, но да мечтае за нещо, което би му донесло щастие, истинското щастие. Често съм си мислила, че дадено нещо би ме направило щастлива. Да, щастлива, но за час-два. Тайната е в непреходното щастие, в тези неща, които ще ме правят щастлива всеки ден от живота ми - семейството ми, приятелите и чак тогава кариерата  и успехите си.
Знам, че отстрани може би изглежда, че съм постигнала много за крехките си 15 години, но мисля, че не бива да спирам да мечтая. Човек без мечтите си е празен духовно. Затова продължавам да мечтая, независимо колко невъзможни или далечни изглеждат мечтите ми.